СВОБОДОМЍСЛЕЩ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За човек – който се отличава със свободомислие, със свобода на мисълта и широта на възгледите. Противоп. тесногръд. Свободомислещ наричаме онзи, който мисли по-различно, отколкото се очаква от него въз основа на произхода му, заобикалящата го среда или въз основа на господстващите за времето възгледи. Д. Илинова, ЧТЧ І (превод), 88. Цанков го [Икономов] поканва да погостува у него, което той приема. „Цанков обичаше всички благоразумни и свободомислещи младежи, какъвто беше и Икономов“, пише П. Карапетров в статията си. Ив. Тодоров, ТИД, 9. Свободомислеща личност.
2. Като същ. Остар. Човек, който поставя под съмнение религиозните догми и вярвания, отрича съществуването на Бога, не вярва в Бога; безверник, безбожник. Противоп. религиозен, вярващ, набожен. Все още има мнозина в Англия, които хранят едно глупаво предубеждение срещу името на атеиста. Но те намаляват всеки ден сред по-добрите; и когато [това множество] се изчерпи, за нашите свободомислещи ще може тогава да се каже, че са нанесли последния удар на религията. Ст. Кулев, ФП II (превод), 40.