СВÒДЕН1, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Само мн. Книж. За данни, сведения – които са събрани от различни места и са обединени в едно цяло. Всички тези признаци се отразяват в първичната или специално организираната оперативна отчетност, данните на която се обобщават, за да се получат сводни данни за целия стокооборот на дребно. Л. Станев и др., СВТ, 86.
2. Спец. Който съдържа обединени, събрани в едно цяло данни, сведения, получени от различни източници или отнасящи се към различни сфери и под. Ако анализираме данните от сводния каталог на славянските ръкописи, съхранявани в българските архивохранилища, ще установим, че от XV в. е известен само един ръкопис – дело на енорийски свещеник, докато монашеските ръкописи са 10. О. Тодорова, ПЦБ, 137. Постави се начало и на сводна картотека за чужди справочни издания, набавени в библиотеките на висшите учебни заведения в Пловдив. ГНБИВ, 1973, 89. В кодексите се съдържат едно или няколко библиографски описания, някои от които сводни. ЗБ, 2007, бр. 25, 11.
3. Спец. Който представлява свод2 (в 4 знач.), включва хронологично представени исторически данни или текстове от различен тип или произход. Сводната грамота, или както някога Априлов я нарече летопис на Зографския монастир, е компилация от предания и извадки от грамоти, засягащи миналото на Зограф от неговото основание, та до идването на турците. Й. Иванов, БСМ, 538. На българска почва въз основа на няколко патерика възниква т.нар. Своден патерик. От някои учени той се свързва с времето на Иван Александър. Д. Петканова, БСЛ, 377.
4. Остар. Който включва хора от различни професионални колективи; сборен. Колкото стари солдати има в полка, съберете ги и формирувайте сводна дружина. С. Радев, ССБ II, 617.
СВÒДЕН2, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Спец. Който се отнася до сводка (във 2 знач.). След като е завършен анализът на себестойността на промишлената продукция, необходимо е да се обобщят резултатите в една сводна таблица. Л. Станев, РИВ, 185.