СВÒДНИК, мн. -ци, м. 1. Мъж, който организира предоставянето на сексуални услуги от проститутки и получава доходи от тази дейност; сутеньор. Влакът зави и пое покрай реката. Протегнах врат и видях небоядисаните бараки на публичния дом и двамата сводници, излегнали се на малкия кей отпред. Ст. Семерджиев, ХДОЖ (превод), 13. Лицата в комедията на Плавта са обикновено развратни жени, излъстени или отвлечени момичета, алчни сводници, разни млади и стари сладострастници. Ал. Балабанов, ИКЛ 1917, 146. Ще вземе [градоначалникът] строги мерки срещу лицата, чиито деяния са вредни за обществения морал. Сводниците и техните семейства ще бъдат изселени. Борба, 1921, бр. 19, 2. // Мъж, който посредничи за намиране на сексуални партньори на други лица. Какво друго можеше да се очаква от Борис, от един сводник, който търсеше жени за германците. Д. Димов, Т, 341. Толкова ли съм си изпил ума аз, че да ме сметне един човек като околийския годен за всякаква работа, годен да му стана и сводник. Аз! Да му заведа чуждото момиче. Ст. Чилингиров, ПЖ, 71. Твърде дълго изпълнявах при Джем службите везир, ковчежник, заговорник, дойка, бавачка и сводник. В. Мутафчиева, СД, 317.
2. Диал. Сватовник; годежар, стройник. На годежа дохождат в къщата на момата бащата на годеника и стройникът (тук го наричат сводник). СбНУ ХІІ, 32. Андрея не можеше да бъде стройник и сводник на сестра си. Той знаеше чувствата ѝ към Лазара, но с нищо не се намесваше в отношенията им. Д. Талев, ЖС, 27.