СВÒДНИЧЕСТВО, мн. няма, ср. Организиране и посредничество при предоставянето на сексуални услуги от някого, което се извършва срещу заплащане и представлява незаконна дейност. Сводничеството продължава да съществува и позволява на голяма група хора да забогатява на гърба на проституиращите момичета. Ст. Стойчев, ПБ, 15. Гюзелев не ме поздравява, сякаш не той, а лично аз съм лежал в ареста за сводничество. К. Калчев, ДНГ, 157. Сводничеството и проституцията са гангрена на обществото и затова във висша степен са неморални. БЖ, 1927, кн. 11, 846. А какво да кажа за сводничеството, тъй разпространено в големите градове, за експлоатацията и продажбата на жени по хотели от разни съдържатели? ЖГ, 1910, бр. 20, 7. Обвинен в сводничество.


Източник: Речник на българския език (онлайн)