СВÒДОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Спец. Който се отнася до свод1 (в 1 – 3 знач.). Дебелите до 2 м стени на страничните помещения говорят не само за тежки сводови покрития над тях, но и за желанието на строителя да направи от една култова сграда яка крепост. Кр. Миятев, АСБ, 22. Зидането на сводовете започва, след като са изградени устоите и стълбовете. Фугите между отделните камъни трябва да са радиални, т.е. перпендикулярни на сводовата ос. Щ. Щерев, ПА, 102. Сводова конструкция.
2. Остар. Сводест (във 2 знач.). Наблизо е каменният сводов мост над Сурля дол – единственият в града, който от двете си страни има предмостови уширения. П. Теофилов, К, 58. Югоизточно от църквата са разкопани основи на работилница за керамични произведения, а северно от нея – сводова гробница. Ст. Михайлов, БС, 67. Около пътя между Лъгадина и Сер след едно не силно землетресение се образувала в земята пукнатина, която пък открила вход към две подземни сводови стаи. РН, 1910, кн. 8-9, 219.