СВОЕГЛÀВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Непокорен (в 1 знач.), своеволен (в 4 знач.); вироглав, самоволен. Инак Страшимиров е бил винаги индивидуалист по характер, по психология – в смисъл на особняк, своеглав, който върви по свой личен път, не търпи никакви команди от никого. Г. Цанев, Избр. съч. III, 286. С тези своеглави, смели, диви хора [четниците] тридесетгодишната Румена трябва да се справя всяка минута, тези хора трябва да покори и води. Н. Хайтов, Х, 92. Пострадалият е мой приятел. – Малко вироглав и непокорен е, своеглав българин. Ст, 1968, бр. 1191, 2.