СВОЕГЛÀВЕЦ, мн. -вци, м. Диал. Човек, който е своеглав, непокорен; непокорник, вироглавец. Сам авторът на „Нашия народ“ [А. Страшимиров] неведнъж се е проявявал като своеглавец, непокорен пред власт и авторитети. М. Николов, АС, 123. Учителката кривна глава на рамо и подхвана закачката на ергена: – То ще да е от тъмнината, Железе – каза тя. – Ти си своеглавец и не слушаш що думат старите. А. Страшимиров, К, 8. Инокенти поел папската власт с установени вече и непоколебими възгледи. Той бил строг към упоритите своеглавци. БИБ, 1929, бр. 2, 116.