СВОЕКÒРИСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. Книж. Користолюбив; користен. Явно бе, че и освобождението на отечеството, както и войната, за чича Танаска имаха значение толкова, колкото се докосваха до неговия частен интерес; той гледаше на тия съдбоносни събития през призмата на своето дребно своекористно чувство. Ив. Вазов, Съч. Х, 42. Имотът на тревненското училище беше от няколко време подсвоен от някои своекористни чорбаджии. СбНУ ХХ, 66. Ако народът узнае с каква своекористна цел ся борят те и рискуват с народното щастие, с камъне би го побили, на вечно проклятие би предали и него, и партията му. П. Р. Славейков, ПХС, 70. Никое дете не трябва да е жестокосърдно, своекористно. Пч, 1871, кн. 2, 32.
– От рус. своекорыстный.