СВОЕНРÀВНИК, мн. -ци, м. Човек, който е своенравен, опърничав, несговорчив. Русия заобиква тоя русокос своенравник [Есенин], който с прелестна нежност възпява брезите, славослови Николай Чудотворец, апелира към смирение и милосърдие. З. Петров, ИБ, 321. Разследването и разпитът, станали през деня, ме убедиха, че имаме работа не с престъпници, а с упорити своенравници, които поради лични разпри и съревнования с местните ръководители своеволничат и пакостят. Хр. Силянов, ПИЕЧ 1927, 152. За млада се жена ожени. / И тя си паж избра, / млад своенравник русокоси. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 48.