СВОЕНРÀВНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Книж. 1. Само ед. Качество на своенравен; несговорчивост, опърничавост, своенравие, своеволие.
2. Остар. Своенравна постъпка, проява. Сганарел: – Що да ви кажа, брате? Имам понякогаш ужасни своенравности и никога не вярвам, че прекрасната Доримена ще да ги търпи... П. Бобеков, НО (превод), 24.