СВОЕРЪ̀ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Остар. Книж. Собственоръчен, саморъчен. Император Наполеон писал, казват, едно своеръчно писмо до Виктора-Емануила, за да го утеши и съветва. Бълг., 1861, бр. 1, 5. Явяваме, че г. Димитър Давидов в течение на двадесет и две години е учителствувал в народното ни мъжко училище. В удостоверение на това даваме му настоящето [свидетелство], потвърдено както със своеръчните подписи, тъй и с общинский ни печат. Й. Иванов, БМ, 193.
– От рус. своеручный. – Друга форма: своеру̀чен.