СВÒЖДАНЕ1 ср. Остар. Отгл. същ. от свождам1 и от свождам се; свеждане1, сводяне.
СВÒЖДАНЕ2 ср. 1. Юрид. Принуждаване или склоняване на някого към извършване на полов акт. От всички производства 23 са били за склоняване към проституция или свождане към блудствени действия или съвкупление, извършено от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група. М. Йорданова и др., УПП, 15.
2. Етногр. Според традиционния български сватбен обред – събиране на младоженците за осъществяване на полов акт в първата брачна нощ; свеждане2. В старата българска сватба на първата брачна нощ се отдавало най-голямо значение. Народът ни нарича брачното събиране „свождане“. Л. Старева, БОР, 192. Сватбеното дръвце се прави в дома на невястата и после се предава на кума. То придружава сватбената церемония и се разваля чак след свождането на младоженците. Н. Колев, БЕ, 226. Обичайното право е твърде строго към предбрачните полови отношения. Обичаите около свождането на младоженците са достатъчно доказателство за това. М. Палангурски и др., МБД, 243.
3. Остар. и диал. Отгл. същ. от свождам2 (в 3 и 4 знач.) и от свождам се. Науката не е всякога строго пазила принципа на свождане непривичните явления към привични при обясняване явленията на природата. УП, 1900, кн. 11-12, 946.