СВРЪ̀ХДАЛЀЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който е извънредно далечен, намира се или се извършва на изключително голямо разстояние от нещо или някого; супердалечен. Пренасяне на прах от западните райони на Сахара на свръхдалечно разстояние било открито и от американския метеорологичен спътник. К, 1986, кн. 6, 52. С пускането на първия спътник „Молния-1“ беше положено началото на свръхдалечната космическа транслация, благодарение на която програмите на Централната телевизия се предават в отдалечените райони на Сибир, Средна Азия и Далечния изток. РТЕ, 1971, кн. 12, 355.