СВРЪ̀ХЕКСПЛОАТÀЦИЯ ж. 1. Експлоатация (в 1 знач.), ограбване на чужд труд в извънредно големи размери. За нас този тип приходоизточници [феодалната рента] са важни преди всичко като механизъм за натрупване на средства в ръцете на отделни еничари по пътя на видима спекула, зад която се криела свръхексплоатацията на производителното население. Цв. Георгиева, ЕБЗ, 186. Британският социален реформатор Робърт Оуен е първият човек, който стартира кампания, целяща да спаси работниците от поголовната свръхексплоатация във фабриките. С, 2015, бр. 8143, 8.
2. Използване на природни богатства (гори, води, руди и др.) в извънредно голям мащаб и размери. Свръхексплоатацията на морските ресурси и неконтролируемото дънно тралиране доведоха до пагубно намаляване на цели популации. М. Любчева и др., МГВ, 90. Търсенето на енергийна дървесина често води до унищожителна свръхексплоатация без възобновяването на горите, което причинява още по-силна деградация на околната среда. БГ, 2011, бр. 1, 3. Стотици декари земя в Африка се станали жертва на ерозионния процес, предизвикан от свръхексплоатацията на пасищата. К, 1987, кн. 2, 52.