СВРЪ̀ХЕСТЀСТВЕНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от свръхестествен. У тях [атинските писатели] религиозните представи добиват все по-отвлечен характер. Божеството губи своята свръхестественост, разтваря се в природата и в обществото. Г. Михайлов, ИАЛ (превод), 117. За невежите вероятно всяко научно откритие е мистицизъм и свръхестественост. А. Дончев, НР, 55.