СВРЪ̀ХЗВУ̀КОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се движи или се разпространява в дадена среда със скорост, която превишава скоростта на разпространение на звука в тази среда. Предната част на тялото на свръхзвуковия самолет обикновено е силно заострена. Р. Радулов, ИГ, 93. Ударните вълни и свързаният с тях акустичен удар могат да предизвикат счупване на стъкла, структурни дефекти в сградите и др. Затова свръхзвуковата авиация предизвиква сериозни възражения сред обществеността в много страни. М. Максимов, ОФ II, 164. Свръхзвуков бомбардировач. Свръхзвуков изтребител. Свръхзвукови ударни вълни.
◊ Свръхзвукова скорост. Спец. Скорост на движение на тяло в определена среда, която превишава скоростта на разпространение на звука в тази среда. Движението на заредена частица в дадена среда със скорост, по-голяма от скоростта на светлината в тази среда, се съпровожда с възбуждане на светлинна вълна подобно на възбуждането на ударна вълна при движение на тяло със свръхзвукова скорост. Стр. Тошев и др., Ф, 389.