СВРЪ̀ХНАСЀЛЕНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от свръхнаселен; пренаселеност. Индия има свои проблеми: свръхнаселеност, недохранване и малка продължителност на живота. А. Каменова, И, 68. До средата на миналия век България е била типично земеделска страна, характеризираща се с голяма свръхнаселеност в селата и скрита безработица. Кр. Даскалова и др., ПП, 13. Свръхнаселеност на големите градове.


Източник: Речник на българския език (онлайн)