СВРЪ̀ХПРОВОДЍМОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Физ. Свойство на някои вещества (предимно метали), свързано със скокообразно спадане на тяхното електрическо съпротивление до нула при охлаждането им до определена критична температура (обикн. близка до абсолютната нула), при което те провеждат голямо количество електричество без загуба на енергия. Не всички метали могат да преминат в състояние на свръхпроводимост. Металите сребро и мед дори при най-ниските до днес достигнати температури не са преминали в състояние на свръхпроводимост, независимо че имат най-голяма проводимост при нормална температура. А. Тодорова и др., ЕМ, 11. Състоянието на свръхпроводимост на веществата се характеризира с това, че при температури, близки до абсолютната нула, тяхното електрично съпротивление изчезва. Мат., 1966, кн. 2, 16. Още в първите години на изучаване на свръхпроводимостта е било открито, че свръхпроводник, поставен в еднородно магнитно поле, става абсолютно непроницаем за магнитните силови линии. К, 1969, кн. 2, 3.