СВРЪ̀ХСЕТЍВНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Книж. 1. Отвл. същ. от свръхсетивен. Друг автор, Якоби, оправдава психологизма с това, че духът, свръхсетивността и свободата не могат да бъдат предмет на понятийното познание. Ст. Пенов и др., РЕ, 133.
2. Силно проявена сетивност, чувствителност; свръхчувствителност. В тези книги Милчев се представи на изкушената публика като поет на изящната чувствителност, на една дълбоко проникваща свръхсетивност, която зад простата предметност чува и вижда тайния шепот и облик на нещата: капката вятър в шишенце парфюм, безцветността като сянка на фазан. АСГ, 2008, 547.