СВРЪ̀ХСРÒЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. За военна служба – който се изпълнява след задължителния срок, обикн. доброволно и срещу заплащане. Дванайсет години беше служил свръхсрочна служба в казармата и през това време бе взел участие в трите войни. Ем. Станев, ИК I и II, 412. Командирите го обичали и били много доволни от него. Искали да остане на свръхсрочна служба във войската. Кр. Кръстев, К, 5. Съдебни заседатели във военните съдилища могат да бъдат генерали (адмирали), офицери, както и сержанти на свръхсрочна служба. ДВ, 1994, бр. 59, 5.
2. За човек – който е останал на военна служба след изтичане на задължителния срок, обикн. доброволно и срещу заплащане; свръхсрочнослужещ. Таквиз станаха очите ѝ в оня ден – когато им съобщиха, че баща му, свръхсрочен фелдфебел, е убит на Чаталджа. Й. Йовков, ЧКГ, 28. Най-после взех пак съобщението и отидох в съответното поделение, интендантски склад № 3. Там заварих един друг свръхсрочен капитан. Б. Ничев, А (превод) [еа].
– От рус. сверхсрочный.