СВРЪ̀ХСРОЧНОСЛУ̀ЖЕЩ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Свръхсрочен (във 2 знач.). Сержантските звания бяха младши сержант, старши сержант (унтерофицер) и старшина (фелдфебел). Последните две звания се даваха само на свръхсрочнослужещите младши сержанти. В. Крапчански и др., КО, 67. На съпругата, децата и родителите на загиналите при или по повод изпълнение на служебния си дълг офицери и свръхсрочнослужещи старшини и сержанти се изплаща еднократно парично обезщетение. ДВ, 1991, бр. 74, 7.
2. Като същ. свръхсрочнослужещ (свърхсрочнослужещия<т>) м., свръхсрочнослужещи<те> мн. Лице, което е останало на военна служба след изтичане на задължителния срок, обикн. доброволно и срещу заплащане. Поради недостига на около 4500 офицери, необходими за попълване на щатовете, техните места са заети от свръхсрочнослужещи и дори от запасни подофицери, което се отразява изключително неблагоприятно върху боеспособността на войските. Ст. Станчев и др., ИСВ I, 110. Не могат да бъдат включвани в състава на избирателните комисии срочнослужещи и свръхсрочнослужещи в Министерството на отбраната и в Министерството на вътрешните работи. ДВ, 1995, бр. 66, 4-5.