СВРЪ̀ХТРУ̀ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който е много, извънредно труден, значително надвишава по трудност други подобни; супертруден, свръхтежък, супертежък. За тях Флобер е бил само „литературен виртуоз, в най-добрия случай художник формалист, който си е поставил свръхтрудни и свръхтежки задачи“. Ст. Илиев, НЛ, 233. При автоматизацията, свързана с обработка на отпадни води, най-важни фактори са качеството на компонентите, използвани в тези свръхтрудни условия. ИР, 2013, бр. 4, 45. Свръхтруден тест. Свръхтрудно изпитание.


Източник: Речник на българския език (онлайн)