СВРЪ̀ХУСЍЛИЕ, мн. -ия, ср. Извънредно голямо усилие, напрежение при извършване на дадено действие от някого, което изисква активизиране на всичките му сили. Още малко и осъденият ще се свлече долу. Свръхусилие му струва да се държи все пак полуизправен. Опира се на стената с китките на вързаните си ръце отзад. Бл. Димитрова, Събр. тв XI, 120. Бойчин искаше да им каже нещо. Гърлото му бе схванато. Със свръхусилие едва пошепна: – Не мислите за мен! М. Яворски, ПОББ, 39.