СВРЪ̀ХЧОВЀК, мн. -ци, м. 1. Филос. Според някои философски концепции (на Фридрих Ницше и др.) – човешка личност, която се намира на качествено нов етап в своето физическо и духовно развитие, носител е на силно творческо, преобразуващо начало и индивидуализъм и не се ръководи в своите действия от законите и нормите на обществото. Сам той [П. П. Славейков], като поет и борец в живота, беше утопист, който проповядваше идеал за нравствено прераждане, „опитомяване на дивака“, „всаждане в съзнанието на българина човещина“ – революционизиране на живота от нравствената и творческа личност, от „свръхчовека“. Б. Делчев, БКПС, 128. Новото изкуство като синтез на всички наши проявления има за представител свръхчовека, оня пълен тип, който е и мислител, и художник, и артист. Д. Кьорчев, ТН, 41. Мнозина гледат на свръхчовека като на последня консеквенция на Дарвиновата теория за развитието на видовете. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 19.
2. Прен. Човек, който се отличава с извънредно голяма нравствена и физическа сила, издръжливост, смелост и под. „Нека видят, нека знаят, че и аз [Гоце Делчев] съм като всички хора. Ям, пия, пуша, приказвам, смея се, шегувам се, греша и всичко, както другите. Да не мислят, че аз и другарите ми сме свръхчовеци.“ Кл. Шапкарев, СМГД, 6. Илинден! Та това е свърхчовешка борба за свобода и делото на тия свръхчовеци е най-великият пример за възпитание на младото поколение. Ил, 1940, кн. 7, 2.