СВРЪ̀ЩАМ, -аш, несв.; свъ̀рна, -еш, мин. св. -ах, мин. страд. прич. свъ̀рнат, св. 1. Непрех. Разг. Изменям посоката на движението си, като правя завой; завивам2, извивам1, възвивам, свивам. Евгени свърна от булеварда по една странична улица в посока на квартирата си. Д. Ангелов, ЖС, 268. Колесницата закриви вече зад завоя. Не минаха по моста под Балдуиновата кула, ами свърнаха за към Царев друм. Ст. Загорчинов, ДП, 236. Вълната от народ свърна откъм пощата към площада. Бодри, бойки стъпки закънтяха по паважа. Вл. Полянов, ПП, 258. Разяреният звяр се хвърляше върху му, но човекът, отскачайки и въртейки се на вси страни, било се затичваше назад, било свръщаше ту вдясно, ту вляво. (превод) Мак., 1930, бр. 983, 2. ● Обр. И мисълта на селянина се отклонява от пътя си, за да свърне встрани и назад по една изоставена кривулица. Й. Радичков, ГП, 76. // Остар. и диал. За път, пътека, река и под. – изменям посоката си; завивам2, извивам1. Ала когато друмът свърна под Гарван и отпред зачерня едрата маса на Трапезица, конят се препъна. Ст. Загорчинов, ДП, 264. При самото село пътят към Пловдив се двоел. Единият му клон поемал скалистия, но тук все още широк дол на Тополница, която под Петрич свръща право към юг. П. Мутафчиев, Избр. пр II, 601. В далечината виждаме как брегът при Варна свръща надясно, а там най-далече на североизток нещо плува като дълги бели облачета ниско над морето. Ст. Аргиров, КБ II (превод), 811.
2. Прех. Остар. и диал. Изменям рязко посоката на движение на стадо, каруца, колона и под.; свивам, свъртам. Нощем, когато всичко спеше, той пасеше своето стадо скришом по чуждите паши и заран, когато изкарваха другите, свръщаше го пак на остърганата поляна пред кошарата си. Ст. Даскалов, ЕС, 41. Той скри писачето, с което дълбаеше по хурката, и свърна козите надолу. Й. Йовков, СЛ, 112. Кир свърна лодката и я удари в брега. За да си бъдат съвсем спокойни и за да не я завързват за брега, те хвърлиха малката котвичка. Г. Караславов, Избр. съч. V, 343. Командирът на полка полковник Т. Колев, като чува артилерийски изстрели, свръща колоната и се насочва на изстрел. Н. Иванов, БВ II, 17.
3. Непрех. Остар. и диал. Отбивам се от пътя си, за да отида някъде или при някого; завръщам, наминавам, свръщам се, свъртам. „Дойде нашият брат Костадин и ми каза, че си бил сега на Габрово, пише Г. Тодоров до Тодор Ценов, та си свръщал и на Копривщица, та си се разговарял там за вълната.“ Е. Бужашки и др., ИГВ, 140. По-нататък шивачът си боде очите, тропосва нещо. При него свръщам да поседя, една цигара тютюн изпушвам. Й. Радичков, ББ, 71. – И втори път към мен не свръщай. Под наблюдение съм – послъга той. В. Нешков, Н, 36. Аз поканих дяда Коля да свърнем в дюкяна, където мислех да се поотмори и да си поизчисти, доколкото щеше да бъде възможно, калните си дрехи. М. Георгиев, Избр. разк., 187.
4. Прех. Остар. и диал. В съчет. с глава, очи, поглед и под. Обръщам (глава, очи, поглед и под.) настрана или в определена посока; извивам1, завъртам2, извръщам, възвивам, завивам2. От дни бе зърнал царят, че Звеница свръща от миг на миг умислено глава назад и нерадо върви, изостава с войводите си. Н. Райнов, ВДБ, 185. Неговата [на Г. С. Раковски] натура – дух и тяло – го теглят към Балкана и затова в знаменитата му поема „Горски пътник“, макар да стои на морския бряг, не свръща поглед към морето, неговата песен не го вълнува. МСг, 1932, бр. 3, 18. Опомнете се, хора! / Оставете и чук, и мотика, и брадва. / Нека спрат веселби и пиянства, и свади, / за да свърнем очи към светата икона. Хип., 1925, кн. 5-6, 260. // В съчет. с устни и под. Свивам. Той бе налегнал свитите си на юмрук ръце върху коленете си, свърнал бе устни в ледна и горчива полуусмивка. Т. Влайков, Съч. II, 192.
5. Непрех. Само св. Разг. В подч. изр. след относит. местоим. където (къде), както, когото (кого), каквото и др. Извършвам действието, което е посочено в главното изречение, без подбор, според случая или възможността, които са налице в съответния момент; сваря, заваря, намеря. Всеки наложил на главата си каквото свърнал: шапка, капела, гугла. Ив. Вазов, Съч. ХI, 39. От ливадата се показаха четири едри кучета и със страшен лай се впуснаха върху нас. Другарите ми се разбягаха кой накъдето свърне. Д. Немиров, КБМ, кн. 1, 16-17. Пазвантинът извъртя пушката си и стовари приклада, гдето му попадна. И други пазванти заудряха кой где свърне. О. Василев, Съч. II, 12. Добре им е на тях, на богатите. Те не печелят, а обират кого де свърнат, държавата обират. Й. Йовков, ЧКГ, 44. свръщам се, свърна се страд. от свръщам във 2 и 4 знач.
СВРЪ̀ЩАМ СЕ несв.; свъ̀рна се св., непрех. Остар. и диал. 1. Свръщам (във 2 знач.). – Прочутият стихотворец Бутлер свърна ся веднъж в една кръчма да пренощува. Кр. Пишурка, К, 133.
2. Обръщам се (в 6 знач.). Свърна се времето, засуши се, та изгоряхме. Г. Караславов, Избр. съч. II, 432.
3. Свестявам се, осъзнавам се. – Ей, Цоко, свърни се, стресни се – казвам, – че все изцокваш заплатата си най-редовно. Г. Краев, АЗ, 35.
◊ Свръщам / свърна в живот някого. Остар. и диал. Излекувам някого, който е бил безнадеждно болен. Тя проничаше в тия печални жилища, сядаше при възглавие умираящим, радяше с най-нежни попечения да ги свърне в живот. С. Радулов, ГМП (превод), 21. Свръщам / свърна в правия път. Разг. Въздействам, повлиявам на някого да се поправи, да се отучи от лошите си навици, да стане почтен; вразумявам, поправям някого. – Не плачи. Името ми няма да е Войдан Мостич, ако до неделя време не свърна Радомир в правия път. Похалосал се тук-там, не е беда, така бива с младите люде... М. Смилова, ДСВ, 256. Свръщам / свърна от пътя си. Разг. Отказвам се от това, което съм предприел. – Ти трябва да знаеш, че не е лек пътят, по който сме тръгнали. И ще ни ругаят, и ще ни плюят, и ще ни клеветят и уволняват. Но това няма да ни накара да свърнем от пътя си. В. Геновска, СГ, 292.