СВЪ̀РЗУВАМ, -аш, несв. (остар.); свъ̀ржа, -еш, мин. св. свъ̀рзах, св., прех. Свързвам. Свързуват товари тежки и мъчни за носене и турат ги на рамената на человеците, а сами не щат нито с пръста си да ги поклатат. Н. Рилски, НЗ (превод), 48. Нас ни свързува тясно минало страдално, кръв еднаква, един език, една съдба и дух. ПСп, 1901, кн. 3, 218. Олимпия у Проктера е образ пълен, с очъртан характер на безгранична преданост към оногова, с когото я свързува любов или нравствен дълг. БПр, 1894, кн. 6, 165. свързувам се, свържа се страд. и възвр. Който поет в своето общество смогне да произведе най-значително влияние в тоя [нравствен] смисъл, нему ще се падне славата и признанието в най-висока мяра. Неговото име се свързува с културната история на обществото. УП, 1922, кн. 9-10, 701.
СВЪ̀РЗУВАМ СЕ несв. (остар.); свъ̀ржа се св., непрех. Свързвам се. Азия се свързува с Африка чрез Суезскийт провлак. Гр. Иванов, УГ I (превод), 24.