СВЪ̀РШАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); свъ̀рша, -иш, мин. св. -их, св., прех. и непрех. Свършвам; свършавам, свършувам, свършовам. То [писмото] съдържаше следующето: „Милий ми бачо! И тоя път ида да ти говоря за неприятни неща – за татовия дълг. Мама плаче. Свършам. Твоя покорна сестра: Мита М. Стремска“. Ив. Вазов, Събр. съч. ХІV, 1977, 99. Тука свършаме за читалището. Но не можем да оставим без внимание превода на Омировата Илиада. Предметът е сериозен и ние молим читателя да ни награди още малко с търпението си да бъде благосклонен към многословието ни. Н. Бончев, Съч. I, 115. Дотука ние свършаме своите обвинения към Сърбия за нейните неискрени към нас отношения. Зн, 1875, бр. 13, 49. свършам се, свърша се страд.
СВЪ̀РШАМ СЕ несв. (остар. и диал.); свъ̀рша се св., непрех. Свършвам се; свършавам се, свършувам се, свършовам се. Когато са свършало обсъждането на въпроса, събранието го решавало чрез вишегласие с подигането на ръката. Н. Михайловски, РВИ (превод), 89.