СВЪРШÀНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Свършване; свършаване, свършане, свършвание, свършуване, свършоване, свършевание. Тевтила едва търпеше да дослуша свършанието на тези думи, и скочи от стола си, пълен с негодувание. П. Кисимов, ОА II (превод), 482.
