СВЪ̀РШВАНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Свършване; свършаване, свършане, свършевание, свършание, свършуване, свършоване. Аз чувствувам, че предисловието ми има нужда от свършвание. Ив. Вазов, ПМЧ, 95. След свършванието на гимназията наречения Пешо остана да учителствува в Н. Т. Влайков, БСК III, 270. И ти вместо да се върнеш в България след свършванието на отпуска си, офейкал си като страхопъзлю в Париж. Ал. Константинов, Съч., 156. Посланикът ни попита какви предложения ще направим в Петербург за свършвание на кризата. С. Радев, ССБ II, 510.