СВЪРШЕВÀНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Свършване; свършаване, свършане, свършвание, свършание, свършуване, свършоване. Възприехме труда да улесним изданието [на „Български книжици“] до свършеванието на годината им. СбПер. п I, 65.
