СВЪ̀СЕНО нареч. С мрачен вид, израз; навъсено, намръщено, смръщено, сърдито, намусено, начумерено, нацупено. Старата спеше, обръщаше се неспокойно, пъшкаше и мляскаше. Юрталана се извърташе, поглеждаше я свъсено и дори със злоба. Г. Караславов, С, 240. – На колко си години? – попита свъсено началникът. П. Спасов, ХлХ, 115. Тодор свъсено следеше ръцете на Щерю, които свиваха и мачкаха хартията. Д. Добревски, БКН, 95.