СВЯ̀ТКАЩ, -а, -о, мн. -и. Прич. сег. деят. от святкам като прил. 1. Който излъчва, отразява светлина за кратко, от време на време. Купчините от святкащи цигари се разсейваха, шумът стихваше. П. Вежинов, НС, 82. Заобикаляме хълма и пред очите ни отново се ширва цялото стопанство със сградите, с царевичните ниви и святкащите в далечината блата. Н. Стефанова, РП, 40. Той беше залостил гръб до стената и размахваше святкаща сабя. Ив. Гайдаров, ДЧ, 76. Вървяхме още петнайсетина минути из строежа през святкащи електроженни огньове. Ст. Стратиев, ПП, 67. Святкащи звезди.
2. Прен. За очи, поглед – който изразява силно душевно вълнение (обикн. гняв, злоба, негодувание). Само преди един ден двамата главатари направо го заплашиха с яростно святкащи очи: – Ако и утре се домъкнеш насам пак с толкова угарки, по-добре да се не мяркаш пред погледа ни! Г. Русафов, ИТБД, 26. Зад него Юрдека сега мрачно мълчеше. Само от време на време Чорни виждаше разширените му ноздри, святкащите му очи. П. Вежинов, НС, 242. Той измери със святкащ поглед противника си, процеди през зъби недоизречена псувня или закана и чер-почернял изскочи навън. Б. Обретенов, С, 132.