СВЯ̀ТОСТ, светосттà, мн. няма, ж. 1. Рел. Същностна, неизменна и неотделима от Бога негова характеристика, признак, който го отличава от всичко останало и се изразява в абсолютна чистота, съвършенство и безгрешност. Чрез религиозните си преживявания ние чувстваме свръхестествената същност на светостта на Бога. В абсолютен смисъл на думата само Бог е свят, защото е свят по природа. ПКШ, 2000, т. 5, 327. Това [серафимите] са ангели, които се свързват със светостта на Бога. Изобразени са в „Книга на пророк Исая“. Д. Петканова, СБЛ I, 427.
2. Отвл. същ. от прил. свят (във 2 – 8 знач.). Току в края на полянката манастирче. Аз не вярвам да има на света човек, който да не усети светостта на това място. П. Росен, ВПШ, 134-135. – Нашето въстание ще бъде чудо в историята на Европа! Само тая възвишена вяра в светостта на делото, на което служеше, обяснява умишлените или искрени уверения на тая честна душа [Т. Каблешков]. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 40. Гьоте поддържа догмата на святост на брака и я защищава разпалено. М. Арнаудов, Г, 45. Кръста святост никому не дава – / мъченика кръста осветява. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 39.