СГÀЗВАМ, -аш, несв.; сгàзя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. С газене, тъпчене с крака повреждам, деформирам или унищожавам нещо или причинявам нараняване, смърт на някого; стъпквам, смачквам. Той правеше хубави глинени съдове. Тия съдове съхнеха, наслагани пред малката му работилница, и децата често му правеха пакост, като хвърляха камъни и ги чупеха или ги сгазваха с малките си боси крака, докато бяха още сурови. Елин Пелин, ЯБ, 55. Едни навиляци той [тато] хвърля в средата. Веднага скачам върху им и ги стъпквам. Други внимателно слага до края. Тях аз сгазвам вече полека и предпазливо. Т. Влайков, Пр I, 288. Спирайки се, за да не сгазят хората, конете изпъваха като тояги предните нозе и се подплъзваха по гладките павета. М. Кремен, РЯ, 212. Оня отвътре протегна ръка, отвори вратата на купето и викна: – Влез вътре, не стой в коридора, защото ще те сгазят. А. Каралийчев, СР, 10.
2. Повреждам, деформирам или унищожавам нещо, причинявам нараняване или смърт на някого при сблъсък, удар или преминаване върху него с превозно средство; прегазвам, премазвам1, премачквам, смазвам, смачквам. Всички били на татко приятели. И него сигурно го е страх, че като купи кола, идват всичките приятели, сядат около нея и я гледат по цял ден, и татко заникъде няма да може да тръгне, за да не ги сгази. Г. Данаилов, ДИВ, 20. Та тук всеки миг могат да ти откраднат оскъдните пари, да те сгазят с някакъв стар „Фиат“ или да ти съставят акт за неправилно пресичане на улицата. Б. Райнов, ПД, 62. Бързаше да стигне навреме, а направи пътно произшествие и сгази четири овце. Й. Попов, ИЖП, 33. // За превозно средство – повреждам, деформирам или унищожавам нещо, причинявам нараняване или смърт на някого след сблъсък, удар или преминаване върху него; прегазвам, премазвам1, премачквам, смазвам, смачквам. Когато двамата герои, хванати под ръка, скитат жалки и мили и търсят билети за кино, едва не ги сгазва една кола, пълна с богаташи, тръгнали към Чамкория. Т. Жечев, СОИ, 169-170. Тя му разказа как преди малко едва-що не я сгазил трамвай. М. Грубешлиева, ПП, 136. За да не сгази някого от тълпата, камионът вървеше съвсем бавно. Д. Димов, ОД, 316. – Внимавай, момче, ще те сгази автомобилът... – чувам гласа на стражаря. Л. Стоянов, Х, 157.
3. Прен. Остар. Пренебрегвам, не зачитам, не се съобразявам с нещо; потъпквам, погазвам2. И ако трябваше да избера от двете / едно: или да сгазя вяра християнска, / или от роден край да бягам – и да ида / в незнайна някаква пустиня африканска – / не бих се двоумил нито една минута, / бих казал сбогом и спокойно бих заминал. М. Арнаудов, ЖТИ IV, 128-129. Отсега да се приглася, / лични чифчии посбера, / под едно знаме наредя, / за една борба съглася, / за една борба чифчийска / с наште стари водачи, / водачи и управници; / дето ни права стъпкаха, / дето ни име сгазиха. Ц. Церковски, Съч. II, 108. // Не спазвам, престъпвам, нарушавам (закон, клетва и др.); потъпквам, погазвам2. О вий, що сгазихте закона, / вървете от мене далече! ХС, 1919, бр. 4, 14. Той казва, че не трябва духа ви да отпада / пред врага на народа, макар и силен той, / а сам пред него гузно, с молба, разкаян, пада / и пенсия му иска пожизнена в награда / и сгазва малодушно девиза святи свой. А. Протич и др., ЛСБ, 149.
4. Прен. Остар. Укорявам, сгълчавам някого остро за някаква грешка, провинение. – Ама ти, братче, здравата ме сгази в трамвая. Така бива ли, а? Извинявай, но аз съм човек от народа, каквото ми на сърцето, това ми и на устата. Ем. Манов, В, 26. Вас йоще ви запазват / и тачат ви пристрастно, / понякога ви сгазват, / но то не е опасно. Ив. Вазов, Съч. III, 96.
5. Прен. Остар. Нанасям тежко поражение на противник, враг и под.; премазвам1, прегазвам, разбивам, смазвам. Каквато гюрултия вдигна с хората си и както беше сгазил своя противник, той твърдо вярваше, че ще сполучи. Т. Влайков, Съч. III, 261. Не бой се, ний сами врага щем сгази! К. Христов, НН, 19.
6. Прен. Остар. За болест – причинявам голямо страдание, болки на някого; налягам1, събарям. От един месец го разтресе пак, давеше го всеки ден. Ето, размина му се само един ден и днес той се накани да поизлезе, да понаобиколи нивата край шосето, че ако го сгази пак, да има време дотогава да се върне у дома си. Г. Караславов, Избр. съч. II, 136. Нещо като треска, пък не треска; фане ли чивяка, ще го сгази и омаломощи. Т. Влайков, Съч. II, 286. Скоро легнаха и двете, / болест сгази Гана. Ив. Вазов, Съч. IV, 43. сгазвам се, сгазя се страд. В Сърбия не е убит крал, а се сгази едно зло. Плов., 1903, бр. 1208, 1.
◊ Сгазвам / сгазя лука (просото). Разг. Извършвам нещо нередно, провинявам се. Сбъркали са [момчетата], беше уверен той [Милан], сгазили са някъде лука и сигурно ще ги осъдят по на три-четири години. Г. Караславов, Т, 76. – Та защо, викаш, е ходил на Нареченските бани? Там ходят да се лекуват за нерви. – Водил момичето си – съобщи с охота Генчо новината. – Нещо сгазила просото, па искала да се дави ли, да се трови ли, не мога да кажа, но не била чиста... Любов... Г. Караславов, Тат., 118.