СГÀЗВАНЕ ср. Отгл. същ. от сгазвам и от сгазвам се. Всеки случай страшна смърт е това сгазването. От всичко друго не ме е страх да умра, ама да не минава колело по мене. Я. Антов, ТВК, 56. Аз едва сега усетих, че съм целият потен, че пулсът звънти в слепите ми очи и че гърдите ми тежат от страх. Също като пешеходец, едва отървал се от сгазване и изтръпнал от опасността чак след като колата е отминала. Б. Райнов, ДВ, 107-108.


Източник: Речник на българския език (онлайн)