СГЛÀЖДАМ, -аш, несв.; сглàдя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Изглаждам, заглаждам, приглаждам. За струг служил лопатовиден голям инструмент, с чийто широк лист работникът сглаждал неравните части на дървото. Я. Хлебаров и др., ППМ (превод), 117. Трепом трепна Таралежко, / .. / с бели зъби бързо сглади / ежовина на гърбина. Ц. Церковски, СбХ, 18. Наместо вежди да сглади, избоде очи. Послов., П. Р. Славейков, БП I, 290. сглаждам се, сгладя се страд. и възвр. Повечето си време прекарваше на пътните врата. Ще я видиш вчесала се, сгладила се. Ил. Блъсков, СК, 55.

СГЛÀЖДАМ СЕ несв.; сглàдя се св., непрех. Диал. Изглаждам се, изравнявам се, слягвам се. Сгладили се, уравнили / днес тез гробове. Ст. Стамболов, ЗМЖ, 27.


Източник: Речник на българския език (онлайн)