СГЛАСЯ̀ВАМ, -аш, несв.; сглася̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Остар. и диал. 1. Приготвям, нагласявам, стъкмявам. Малкото общество се погрижи най-напред да намери прясна вода за пиене и да сгласи лагер. С. Андреев, ТНЗ II (превод), 66. Гена: – Боже, пак на други оставя! Аз ли трябва да се запретна... Тихол: – Ти, ти! Хайде виж, развали това, що съм сгласил досега... Р. Стоянов, М, 45.
2. Настройвам глас, инструмент в съзвучие, хармония с друг; сглашам. Кехаята избра втори звънец и го сгласи с първия. Д. Жотев, ЕР [еа].
3. Нагаждам1 мелодия и под.; сглашам. Тъпани и зурни сгласяваха песните. Е. Мутева, РБЦ (превод), 178. Ако знаеше [гражданинът] още и да сгласи тази песен на кавал и на друга някоя свирка, колко би притупкало сърцето му [на селянина] от радост. Ч, 1875, бр. 9, 410. сгласявам се, сглася се страд.
СГЛАСЯ̀ВАМ СЕ несв.; сглася̀ се св., непрех. Остар. и диал. Обикн. с предл. с. 1. Уговарям се, договарям се, споразумявам се; сговарям се, сдумвам се, сгаждам се1, спогаждам се, спогодявам се, погаждам се, погодявам се. – Аз за вярно зная, че цар Петър ся йе сгласил с авари панонски и със сърби да нападнат нечакани връз Гръцко. Е. Мутева, РБЦ (превод), 13. Напред им [на младоженците] върви заложникът и носи един петел в ръцете си, когото купува от момините за колкото са сгласи. БО, 1846, бр. 1, 2. На другият ден патриарх Никола отиде при Симеона с дарове; Симеон като християнин прие го добре, но не можаха да се сгласят за мирът. М 1857, 95. Сгласиха се, заклеха се / и двамата млади: / утре вечер от туй място – / напрек, през ливади... Ив. Вазов, Събр. съч. V, 1975, 17.
2. Нагаждам гласа или звука си за пеене или свирене в съзвучие, хармония с друг; сглашам се. Донка Сърданичина и Пенка се сгласиха и запяха карловската. Т. Влайков, Съч. І, 1925, 16. Подир приказките добрата майка понякоги са сгласяваше с момичетата си и изпяваха някоя стара песенчица. Ил. Блъсков, ПБ III, 109. Не ся чуеше ничто друго освен пянието на славея от върха на ближнето дръво и като ся сгласяваше с сладкото чучуркание на водоскока, произвождаше угодно сладкозвучие. Р. Блъсков, ТПД (превод), 77-78. Изпяха се две-три песни, / момци засвириха. / С два кавала, желти, медни, / двама ся сгласиха. Ц. Гинчев, ДТ, 104.