СГЛÀШАМ, -аш, несв.; сглася̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Остар. и диал. Сгласявам (във 2 и 3 знач.). В навалицата сноват калугери, мустакати пандури, а по-настрана – гайдарджии просвирват гайдуниците и сглашат гайдите на хоро. Н. Xайтов, ШГ, 152. сглашам се, сглася се страд.
СГЛÀШАМ СЕ несв.; сглася̀ се св., непрех. Диал. Обикн. с предл. с. Сгласявам се (във 2 знач.). Но най-хубави бяха песните на планинките берачки. Като се сглашаха две по две и като извиеха глас – да им се не наслушаш. К. Гълъбов, ВГП, 42. Покрай мен криволичи бистра вада. Нейното променливо бъбрене се сглаша с непрекъсваното еднообразно шушнене на дългите кукурузени листа. Т. Влайков, Съч. II, 72. Звънец дрънка, Руйна пое, / та ся тии двата сглашат, / кой ги чуе и ся чуди. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ V, 146.