СГЛЀДА ж. Диал. 1. Оглеждане на мома от годежари. Баба се засмя: – Сигурно е кум, дошел на сгледа... Нали си имаме мома за женене. К. Калчев, ПИЖ, 102. Те щат да идат на сгледа / за бяла Рада Райкюва, / горе, на Горни Кметовци. / Ходили и я сгледали, / сгледали и я сгодили. Нар. пес., БНТв ІІІ, 309. Мама на сгледа отиде, / на нови порти потропа, / потропа още повикна: / „Я изляз, Станке, навънка!“. Нар. пес., СбНУ XLVI, 253.
2. Уредена среща между момък и мома пред други хора, за да се харесат. Всеки ергенин тогава успява да си хареса бъдещата съпруга в някоя девойка. Въобще такава сгледа се последва скоро от няколко годежи. Ив. Вазов, Съч. ХVІ, 53-54. Димитър отиде на сгледа със старата си майка, за да го види Християния. Но обичаят изискваше така. Да се видят и да се харесат, преди момъкът да прати сватове. Вл. Свинтила, СЗЗ, 69. Жената винаги е избирала – дори и при старовремската сгледа. Но след еманципационната епидемия в любовта тя вече търси, за да избере. Хр. Домозетов, ОР, 75-76. Иван Калинке думаше: / – Калинке, либе Калинке, / таз вечер нает съм сторил / у вас на сгледа да дойда. Нар. пес., СбВСт, 766. Ерген на сгледа за себе си сгледва. Послов., БНТв ХІІ, 170.