СГЛОБЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от сглобявам и от сглобявам се; сглобка, монтаж, монтиране. Противоп. разглобяване, разглобка. След сглобяване, балансиране, пасване и смазване на машината следва нейното изпитване при празен ход и с товар. Р. Райков и др., М, 311. При сглобяването без залепване за свързване се употребяват метални изделия и полуфабрикати като винтове, пирончета и др. Д. Лалев и др., НМП, 142.