СГЛЪ̀ХВАМ, -аш, несв.; сглъ̀хна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Поет. Заглъхвам (в 1 и 2 знач.). Сглъхнала е голямата къща на баба Ранковица. Немее. Дългите стрехи са повиснали още повече, а между чемширите в двора пробягва шепот – тъмен и страшен. Греб., 1935, кн. 6, 163. Не вярвах, че всичко ще сглъхне, / не вярвах на облака тих, / че радост кат цветето съхне, / не вярвах – аз болно любих. Т. Траянов, ХБ, 125. От стените / след капка капка се откъсва / и чува се как долу слита, / глух звук в подземието пръсва: – / то сякаш тия капки тук / измерват времето в зловещий мрак, / звъни и сглъхва – звук след звук / – звъни и сглъхва, сглъхва пак. Е. Георгиев и др., М (превод), 16. Коварство с подлост ме сразиха, не съм бил за земята тук. / Ще сглъхне в тая есен тиха на лирата ми сетен звук. Зав., 1938, кн. 6, 130.