СГОВÀРЯМ, -яш, несв.; сговòря, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Остар. и диал. Уговарям някого за нещо; придумвам, предумвам, наговарям1. Сега ся представя случай наместо досегашний учител на французкий язик да ся хване друг. Но настойниците не могат да го сговорят. АНГ I, 266.
2. Остар. и диал. Възстановявам добрите отношения, разбирателството между скарани, сърдити или враждебно настроени хора; помирявам, сдобрявам, придобрявам, подобрявам1, погаждам2, погодявам2, погодвам, спогаждам, спогодявам. Кога са случи да се спречкат [децата му] с някого, той ще бъде по-остър към своите, отколкото към другите и не ще се намеси в частните им пречкания, освен ако е да ги сговори и примири. Й. Груев, (превод) Н, 1881, кн. 1, 65. Миротворци – ония, които не се карат и гледат да сговарят другите. Д. Манчев, НН (превод), 81. Едвам можах да ги сговоря. Н. Геров, РБЯ V, 147.
3. Диал. Сгодявам; годявам, главявам, оглавявам2, оглавям2, погодявам4 (Н. Геров, РБЯ). сговарям се, сговоря се страд.
СГОВÀРЯМ СЕ несв.; сговòря се св., непрех. 1. Само несв. Остар. и диал. Живея или работя с някого добре, в сговор, разбирателство; разбирам се, погаждам се, спогаждам се, спогодявам се, сгаждам се1. – Идете си, баби, у вас, па се сговаряйте веке, не вярвайте на тия проклети Голосовци. Ив. Вазов, Съч. XXII, 107. И хубаво си живуваха – сговаряха се добре, немаше като други етърви да се карат и едат една друга. Т. Влайков, Съч. II, 1963, 13. – Те да се сговарят, стрино Петкано, и хората няма да ги приказват. П. Тодоров, Събр. пр II, 115. И като дигна шишето, [чорбаджията] благослови: – Ха наздраве, и да даде Бог да се имат, докато са живи, да се сговарят и да се обичат. Г. Караславов, ОХ II, 21. Щерка ѝ вече не трябва да мисли за майка си, а да си гледа либето, новата майка и новия баща, за да ѝ бъде добре. Да се сговаря с махалата, че утре огън ще ѝ потрябва, хляба и солта ще свърши – да има отгде да поиска. БНТв VII, 21.
2. Остар. и диал. Сдобрявам се, помирявам се с някого; подобрявам се, придобрявам се, погаждам се, сгаждам се1, спогаждам се, спогодявам се. Църквата допускала развода след изтичане на определено време, ако дотогава разделените съпрузи не се сговорят и съберат. Р. Даскалов, БО II, 464. Скарани бяха, ала ся сговориха. Н. Геров, РБЯ V, 147.
3. Остар. и диал. Уговарям се, наговарям се с някого за нещо; сдумвам се, сгаждам се1, сгласявам се. Излизаме от квартирата на Димитър и без да сме се сговаряли предварително, без да си продумаме, тръгваме и тримата към градската градина. А. Гуляшки, ДМС, 196. Отначало Сашко не разбра, че се сговарят за песента, но когато двете моми и чинка Минка я извиха с все сила, а другите три започнаха да им отпяват, тогаз Сашко се досети защо са се навеждали една към друга и какво са си шушукали. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 306. Сговориха се двамата братя и продадоха бащиния си имот – разделиха си братски парите. Д. Талев, ПК, 825. Влайков се сговаря с д-р Кръстев да се кандидатират за народни представители – първият в Пирдоп, а вторият в Казанлък. М. Арнаудов, ЖТИ V, 99. Едно време търговци у един и същий град ся сговаряли помежду си да си събират вси парите и да ги държат на едно сигурно място. Лет., 1874, 210. ● Нар.-поет. Сговор се сговарям; сговор се сговоря. Юнаци се сговор сговаряли, / сговаряли и наговаряли / да продават руса малка мома / на пазаря, на нови златаре. Нар. пес., СбВСтТ, 250. Излезла е млада Гьоргьовица, / та срещнала едно кралско момче – / срещнале са и аресале са, / и са двама сговор сговориле: / таз неделя годежа да пият, / до неделя сватбата да прават. Нар. пес., СбНУ XLIV, 442.
4. Остар. и диал. Постигам съгласие, договарям се с някого по някакъв въпрос; споразумявам се, разбирам се, сдумвам се, сгласявам се, погаждам се, погодявам се, спогаждам се, спогодявам се. – Приказвахте ли за името на момчето? – Сговорихме се с баща му вече. – Какво име? – Жуберчо. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 122. От септември 1854 лето до другия септември сговорих се със селяните да бъда учител със заплата гр. [гроша] 8750. В. Начев и др., ПЗ, 168. Падишахът проводи Юсуф паша в Едрине да се сговори с румелийските първенци. Много надойдоха и си отидоха доволни. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 577. – Нали е най-хубавото големците и управниците на държавите да се сговорят и с добром да уреждат разправиите си, та да не стават зян толкова добри хорица? Т. Влайков, Съч. III, 10. – В тия палати гърците отхраниха Бориса – каза Самуил, – а той подкупи Святослава с дарове и с хубостта сестрина си и ся сговори с него да ся бие с гърците. Е. Мутева, РБЦ (превод), 141-142.
5. Остар. и диал. Съответствам, подхождам на нещо, съчетавам се с нещо. Майка доителка требува да ся повъздържа от всички забави и веселби, които не ся сговарят с грижите за детето. Й. Груев, КН 7 (превод), 66. То [сладкогласието] е само тогаз добро, когато гласовете му са сговорят с мисълта на изричанията, а пък изричанията му да вдъхнуват добродетелни сещания. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 2, 13.
6. Диал. Уреждам сговор (в 4 знач.) между родителите на момата и момъка. В задругите при такъв сговор играе роля не бащата на момата, а домовладиката в задругата; неговият глас има решително влияние. В такава задруга и сговорниците, когато дойдат да се сговарят, обръщат се не към другиго, а към стареца, бил той дядо, тато, чичо или лало. СбНУ XI, 475. Отиде майка ѝ да се сговори с неговата майка. Ц. Церковски, Съч. III, 196. Изпраща той баби да сватосват. Сговарят се старите. Л. Александрова, ИЕЩ, 132.
7. Диал. Сгодявам се; годявам се, главявам се, оглавявам се, оглавям се, погодявам се (Н. Геров, РБЯ).