СГÒВОР, мн. (остар. и диал.) -и, м. 1. Само ед. Взаимно разбиране, липса на сериозни противоречия и разногласия; съгласие, разбирателство, разбиране1, мир1. Старият свещеник искрено се радваше, като виждаше, че враждите и раздорите в селото поутихват и между хората се заражда повече любов и сговор. Й. Йовков, Ж 1945, 132. Раца знаеше още от бащината си къща – жената винаги ще отстъпва, за да има мир и сговор. Д. Талев, ПК, 103. А в къщата, макар и голичка, макар и бедничка, имаше сговор и ред. На децата си той никога не се караше. Г. Караславов, ОХ III, 501. Сичко ние имахме, ама нямахме сговор между себе си. Л. Каравелов, Съч. II, 155.
2. Тайно уговаряне, споразумение между ограничен кръг хора за дейност против някого или нещо; заговор, съзаклятие. – Няма да ти остана длъжен – аз пък ще искам наказание за сговора ти с класовия враг, за корумпирането ти! Др. Асенов, ТКНП, 314. Осъзнавайки слабото си влияние сред мнозинството от християнското население на полуострова, които се придържат към православната вяра, водачите на българите католици разчитат на православните духовници, с които влизат в сговор, да разбунят духовете на поробените, както е било при други предходни въстания. Ц. Иванова и др., ГПБК, 242-243. – Случаят с Нона бил по-особен, липсвали улики, че била в някакъв предварителен сговор с Василица. А. Гуляшки, ЗВ, 491.
3. Остар. и диал. Споразумяване, уговаряне, наговаряне1 за нещо между две и повече лица или страни. Болерски остана в кръчмата, а петимата нарочени старци се упътиха на сговори в чифлика. А. Страшимиров, ЕД, 95. ● Обр. Карафинков не направи сговор със съвестта си, той настоя за убежденията си. Ив. Вазов, Съч. Х, 61. ● Нар.-поет. Сговор се сговарям; сговор се сговоря. Юнаци се сговор сговаряли, / сговаряли и наговаряли / да продават руса малка мома / на пазаря, на нови златаре. Нар. пес., СбВСтТ, 250. Излезла е млада Гьоргьовица, / та срещнала едно кралско момче – / срещнале са и аресале са, / и са двама сговор сговориле: / таз неделя годежа да пият, / до неделя сватбата да прават. Нар. пес., СбНУ XLIV, 442. // Остар. и диал. Уговорка, споразумение, заговор (във 2 знач.); наговорка, наговор. Така тъкмя и ние с Тошо да направим: ще си направим един сговор пред хора – ето è, аз толкова вноса, това и това е мое, каквото спечелим, еди-как ще си го делим – и тогава ще подкачим работата. Т. Влайков, Д, 1891, кн. 3, 121. Троица братя сговор чиниха, / сговор чиниха църква да градят. Нар. пес., Д. Талев, ЖС, 117. ● С предл. по. Двамата отново се разсмяха и като по сговор скочиха, за да се окъпят. Ем. Манов, БГ, 184. Като по сговор с нея Зюйле ханъм се показа пък насреща ѝ отдолу. П. Тодоров, И II, 19. // Остар. Договор, спогодба. Ласкар завчас ся повърнал от сговора си с Асеня и направил мир с французете. Др. Цанков, КБИ, 79. Докле писари писаха на книга сговора, войската Святославова влазяше в корабите. Е. Мутева, РБЦ (превод), 178.
4. Диал. Уговаряне на годеж, сватосване. В задругите при такъв сговор играе роля не бащата на момата, а домовладиката в задругата; неговият глас има решително влияние. В такава задруга и сговорниците, когато дойдат да се сговарят, обръщат се не към другиго, а към стареца, бил той дядо, тато, чичо или лало. СбНУ XI, 475. Ето и момата влиза, съобщават ѝ за стореното съгласие и благословии, целува ръка на всички и след това се слага трапеза със скромна вечеря. Сговорниците си отиват към полунощ. Тъй се захваща и свръшва сговорът. Момъкът не отива никога на сговор. СбНУ XL, 236. // Диал. Договаряне между родителите на момъка и момата за сватбените дарове, което се постига преди сватбата благодарение на сватовниците. Една неделя пред сватбата момковите родители ходят у момини на сговор. СбВЧ, 18.