СГÒВОРЕН и СГОВÒРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. Разг. Който живее, работи, действа в сговор (в 1 знач.), разбирателство, съгласие с останалите. И станаха вече приятели верни, всякога сговорни, вредом неразделни. Ран Босилек, ГГ, 124. Ние сме наказани, защото не сме били сговорни. Л. Каравелов, Съч. ІI, 154. Чувстваше се добре между войниците, беше му приятно да ги види така събрани на едно място, сговорни и внимателни, с дружелюбни лица. П. Вежинов, ВР, 217. От ламята нищо не останало. Останали само тия съсипища, дето се виждат наоколо, и моста..., за да напомня, че на сърцати и сговорни хора нищо не може да им се опре. Н. Хайтов, ПП, 81-82. // Разг. Сговорчив (в 1 знач.); разбран. Противоп. опърничав, опак. – Харни люде ли са тия, Мирче и Кузо? Сговорни ли са, щом обща работа ще работите? – Е, люде като люде. Ами и те искат да изкарат по некой грош. Д. Талев, И, 320. Па и ние, слава бог, у къщи сме всички сговорни. М. Георгиев, Избр. разк., 59. Твоите момчета, както са сговорни и каквито са добри и послушни, трябваше сега се тие сичко да вършат. Т. Влайков, Съч. II, 78. Първо бе любе най-вярно, / най-вярно и най-сговорно. Нар. пес., БНТв VІІ, 336. Кога си жена зимате, / да попитате / сговорна ли е с комшии. Нар. пес., СбНУ XXV, 33.
2. Разг. Който е присъщ за човек, склонен да проявява разбиране в отношенията си към околните и умеещ да се погажда с околните; сговорчив. Те го приемат заради сговорния му и приличен характер. Д. Подвързачов и др., Събр. съч. IX (превод), 594.
3. Разг. В който има сговор (в 1 знач.), разбирателство; задружен, сплотен. Шиела и мечтаела за левент мъж, за много деца, за сговорно семейство. Ив. Коларов, Е, 22. // Разг. За група, колектив и под. – който се отличава с еднаквост на разбиранията и целите и с единство на решенията и действията; задружен, сплотен. Видя се, че народът е голяма сила, когато е задружен и сговорен. Д. Талев, ЖС, 216. Кураж, дружина вярна, сговорна. / Ний не сме веке рая покорна! Ив. Вазов, Съч. І, 22. Стоян са викна, провикна: / „Дружина верна, сговорна, / ви дома кат си идете, / на мама да не кажете, / че съм си азе загинал, / заради Райна убава!“. Нар. пес., СбНУ XLVI, 217. Сговорна дружина и в петък благо яде. Послов., П. Р. Славейков, БП II, 110. Сговорна дружина планина повдига. Послов.
4. Разг. Който се извършва с разбирателство, съгласие; задружен. Започна сговорна работа. Всички бяха много старателни. Н. Антонов, ВОМ, 67. Сякаш никой не съзнавал, че в тези страшни времена сговорните, задружни действия против враговете били по-наложителни от всеки други път. Ив. Дуйчев, РС, 249.
5. Остар. и диал. Съгласен. – О, стига, господарю! – извика Желю почти разтреперан, – аз съм готов и знайте, че или ще загина под татарския нож, или ще ги отърва. Никола, сговорен ли си ти? – Сговорен, брате, сговорен. Ил. Блъсков, ИС, 62.
6. Остар. Който е предварително уговорен, уточнен. Святослав дойде на сговорното място с каик в пътнишките си дрехи, просто и сам си тегляше лопата дори до брега, дето Цимисхия го посрещна с царска големина заедно с големците си. Е. Мутева, РБЦ (превод), 176-177.
– Друга форма: сгòварен.