СГОВОРЍСТ м. Истор. Член или привърженик на Народен сговор (политическа организация, създадена през 1921 г. от университетски преподаватели, просъществувала до 1923 г. и взела участие в организирането и провеждането на Деветоюнския преврат) или на Демократически сговор (основна управляваща партия у нас в периода от 1923 до 1934 г.). Като правеше тези критики уж от обективни позиции, сговористът професор [Д. Мишайков] заключаваше: „Единственият път, който може да следва обществото при своето икономическо преобразуване, е еволюцията“. В. Георгиев, НС, 85. След завземане на властта от сговористите местният Общински съвет е разтурен и на негово място е назначена тричленна комисия. П. Кузманов и др., ИСМ, 334. Вечерта на 8 юни в дома на ген. Русев се събират бъдещите министри. Сега окончателно се определят министерските постове, които се разпределят между сговористите и представителите на старите партии. В. Янчев, АОР, 396. – Няма да ме нахока – заяви уверено Лапнимухата. – Той е наш човек… – Как ваш човек? – Сговорист, де... Г. Караславов, Избр. съч. II, 250.


Източник: Речник на българския език (онлайн)