СГОВОРЧЍВОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от сговорчив; разбраност. Борис прочете по това любимо хубаво лице същата светла радост от ранната среща, която са очаквали и двамата с трепетно нетърпение, същата взаимна сговорчивост, неясна, неопределена интимност и доверчивост. Д. Талев, ГЧ, 148. Според същата телеграма Чомаков успял да събере много подписи под прошението, като ловко внушил на българите мисълта, че това е единственото средство да се принуди към сговорчивост патриаршията. Т. Жечев, БВ, 219.