СГОДЕНЍШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Годенишки, годенически. Булката изпраща на своя годеник пешкир с дантела, т.н. сгоденишки пешкир, който играе ролята на годежно съгласие. ИИМШ, 2006, кн. 13, 169. Върху червений му опас ся белее превит златошит ръченик, над когото от лява страна ся лъщеше сгоденишка китка. Ил. Блъсков, ИС, 16.


Източник: Речник на българския език (онлайн)