СГÒДНО нареч. Диал. 1. Удобно. Той [Гето] мълчешком изгледваше или мушкаше конете си, ако не се наместваха сами сгодно за впрягане. М. Георгиев, Избр. разк., 148. – Нема ли да спим вече, Цветане? Поразмърда се за минута Цветко, настани се по-сгодно върху камъка и затихна. Д. Талев, ГЧ, 460.
2. Подходящо, уместно. Но Фотина не счете за сгодно да му се обажда. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 87. Тук аз не намирам за сгодно да се простирам подробно върху този въпрос. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 96. Учителският събор намери за най-сгодно да ги [училищата] раздели на три разреда. Първоначални, средни и главни училища. Лет., 1876, 165.
3. С гл. съм в 3 л. ед. Означава, че може, трябва, подхожда да се направи нещо. Той се вълнуваше, защото, от една страна, наближаваха селото, а от друга страна, се откриваха все по-удобни места за бягство. Още малко, още един завой, нека да минат и онова дърво, ето там сигурно ще бъде най-сгодно. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 374. Най-сгодно за дружеството би било, ако то поиска от разпоредителите с имота на Тошков да внесат дружествените капитали чрез руското консулство в Браила. М. Арнаудов, БКД, 256. – Повече се бой от Светослава. Казах ти: сломи го! – Не е сгодно сега, той не ми е дал явна причина. Ив. Вазов, Съч. XIV, 20. // С гл. съм в 3 л. ед. и следв. изр. със съюз да. Означава, че може, трябва, подхожда да се осъществи действието от следв. изр. Най-хубавата ми ливада лапнаха. Точно през нея намерили, че е сгодно да мине железницата. А. Каралийчев, НЗ, 16. Те бяха по-рано изучили пътя му и намериха, че тук е най-сгодно да му направят пусия. Д. Спространов, ОП, 231.
4. С гл. съм в 3 л. ед. и при крат. лич. местоим. в дат. а) Означава, че на някого му е удобно да направи нещо. В случай че не ви е сгодно да ме приемете в събота, моля предупредете ме. Ив. Вазов, ПЕМ, 24. Взе перото и хартията, подпря я на кората на една подвързана книга, за да му бъде сгодно за писане. Ив. Вазов, Съч. IX, 119. б) Диал. Означава, че на някого му харесва, добре му е, приятно му е някъде. Не беше ѝ сгодно в тая къща, в неговата, виж каква врява се чуваше вън и тая сутрин. Д. Талев, ПК, 215. – Ти, снахо..., тебе те, слушам..., тебе не ти е хич сгодно у моята задруга! М. Георгиев, Избр. разк., 67.