СГÒДНОСТ, -ттà, мн. -и, ж. Остар. и диал. 1. Само ед. Отвл. същ. от сгоден. Самото пристанище, което зидове в морето делят на няколко прегради, по сгодността си е от първите в Европа. Ив. Вазов, Съч. XVI, 124. Тия малки животинки [термитите] градят на глъбока основа сгради. Тия сгради по сгодността си могли, казват, да ся мерят с чловечески сгради. Й. Груев, КН 3 (превод), 10-11.
2. Само мн. Удобство, добри условия; сгода. Двете бани до самото село и присъствието на телеграфо-пощенска станция дават му други сгодности и преимущество над всички казани села в долината и затова Лъджане е главното място, дето се стремят гости за къпане и за почивка от Пещера и Пазарджик. Ив. Вазов, Съч. XVI, 34. Цялото земно кълбо е предназначено за человеческо живелище; но человеците се заселяват повече в тази страна, в която намират по-много сгодности за живота. Д. Благоев и др., КУЗ III (превод), 6.