СГОДЯ̀ВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от сгодявам1 и от сгодявам се. Противоп. разгодяване. Трайчевото дохаждане в София и сгодяването му го поразиха. Очевидно Трайчев се беше развел с Цонка! Тя е свободна вече. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 67. От Сирни заговезни, който се пада на седем недели преди Великден, до Връбница се прави „буенец“. Всяка неделя големите моми, които са за сгодяване или вече са сгодени, се събират, пеят и играят хоро. А. Калоянов, ДЮДК, 126. В 1234 год. едновременно със сгодяването на Асеновата дъщеря Елена със сина на Йоана Ватаци, Теодор, бил сключен българо-гръцки настъпателен съюз против латините. Ив. Снегаров, ИОА І, 149.
СГОДЯ̀ВАНЕ2, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от сгодявам2 и от сгодявам се; сгаждане1, случване, случаване.
– От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1904.